ОБЕКТИ НА ХРИСТИЯНСКИЯ РЕЛИГИОЗЕН ТУРИЗЪМ,
КОИТО ТРЯБВА ДА ПОСЕТИТЕ В ОБЩИНА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
Велики Преслав е столица на България от времето на Първото българско царство (681-1018 г.). След официалното приемане на християнството в България (864 г.), в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е провъзгласен за столица на Българската държава от цар Симеон (893-927 г.). Изборът на Преслав за новата столица на християнска България съвсем не е бил случаен – изградените укрепителни съоръжения, стратегическото му военно-административно положение и християнската традиция, която безспорно е съществувала по тези места още през късната античност (ранновизантиската епоха), са едни от основните причини Велики Преслав за кратко време да оправдае името си и да се утвърди като административен, религиозен и културен център на средновековната българска държава. Градът се превръща в най-красивия и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа.
Както в Константинопол, така и във Велики Преслав идеята за единство и хармония на църковната и светската власт намерила въплъщение в архитектурното структуриране.
Освен Вътрешният и Външният град бил също силно застроен, като там са се намирали голям брой граждански постройки, занаятчииници, магазини с много търговски площади, черкви и манастирски комплекси, казарми. Силно развитие в Преслав получава църковното строителство, което започнало в рамките на страната, веднага след покръстването (864 г.). Църкви били издигани и върху основите на порутени прабългарски или славянски езически капища (светилища). Отличителна черта на втората българска столица е наличието в града и в неговата околност на поразяващи с внушителността си манастири. В повечето случаи преславските църкви били част от манастирските комплекси, разположени във външния град или извън крепостните стени.
Подетото строителство на черкви и манастири има непосредствено значение за културното развитие. По този начин не само се изгражда структурата на българската църква, но те стават и учреждения, в които се осъществява непосредствено духовното преустройство. Изграждането на църквите и манастирите, както и преустройството на дворцовите комплекси в християнско-византийски стил през X-XIв. обновява материалната база на българската средновековна култура.
Безспорно, най-значимият и уникален, археологически паметник от периода на „Златния век“ на българската средновековна култура си остава Кръглата – Златна църква в Преслав. По поръчение на Цар Симеон Велики тя е построена във външния град, южно от цитаделата и прави впечатление с оригиналното си решение. След възстановяването на българската държавност, в годините на Второто Българско царство (XII-XIV в.), градът е важен административен и митрополитски център, а прилежащата му територия е наричана „Петрова земя”, тъй като станала имение на оттеглилия се от престола цар Петър II. През този период Преслав е и седалище на епископ. През 1388 г. Преслав е превзет и разрушен от войските на османския пълководец Али паша. Селището възниква на сегашното си място през османското робство. В турски данъчни регистри от 1573, 1585 и 1620 г. е отбелязано с името Ески Стамболук (Стари Истанбул), единствено това наименование напомняло за някогашното величие на старата столица.
ВЪЗРОЖДЕНСКА ЦЪРКВА „СВ. АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ“
Свидетелство за будния дух и християнска вяра на местните жители през Възраждането, е запазеният и до днес православен храм „Св. апостоли Петър и Павел“. Приютена в китен двор, опасан от невисок зид, старинната черква с над 200-годишна история впечатлява както с автентичната си архитектура, така и със своя иконостас – шедьовър на българската възрожденска иконопис. Храмът е най-старата, действаща църква във Варненска и Великопреславска света духовна митрополия. Той е изграден през 1808 г. със специален берат (акт на султана на Османската империя) и съобразно изискването да е вкопан в земята, или да не е по-висок от султана, качен на кон. През 1828-ма, по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., той е опожарен до основи, но скоро след това с разрешение на султан Махмуд II е възстановен и в този си вид – вкопана в земята трикорабна псевдобазилика с открита нартика с каменна колонада, е запазен и до днес. Амвонът на църквата е уникален и символизира Ноевия ковчег. Запазен е и балконът от древно време, който е оцветен с растителни бои. Забележителни са също и каменните капители, поставени за основи на колоните в храма, които са автентични от стария град. Централната колона, смятана за основно поддържаща храма е с най-масивен капител, който е с издялана украса.
Годината на възстановяването на храма в различните източници варира, но мнозина посочват като най-вероятна 1830-та или 1835-та, от която са и съхранените до днес четири дискоса (кръгли подноси, върху които се събират помощи), дарени от Петър поп Николович.
В изящния възрожденски иконостас могат да се видят иконите, дело на известните зографи Анастас Кръклийски от Лозенград и Никола Василев от Шумен. Сред тях особено внимание заслужава най-старата икона в храма – тази на Св. Пантелеймон, изрисувана от Анастас Кръклийски през 1866 г. и известна още като „обществената икона”, защото средствата за нея са събрани от местните чорбаджии. Внимание заслужава и изрисуваната от Никола Василев храмова икона на светите апостоли Петър и Павел със запазен до днес надпис с ктиторите и годината 1885-та. В храма са съхранени още потир от 1847 г. и водосветен купел от 1879 г.
В черковния двор вниманието привличат камбанарията, издигната по повод честването на 200-годишнината на храма и красивата каменна чешма във възрожденски стил, украсена с мраморни икони на Св. Св. Петър и Павел, Св. Архангел Михаил и Св. Св. Кирил и Методий. Тук е и надгробната плоча от 1824 г. на първия храмов свещеник поп Харизан.
В чест на 1100–годишнината от Преславския събор и обявяването на Преслав за столица на България, през 1993 г. църквата е реставрирана. Действащ храм. Предпочитано място за провеждане на ритуали – църковни бракосъчетания, кръщенета, водосвети и др.
Дворът на възрожденският православен храм „Св. Апостоли Петър и Павел“.
Храмовата икона на Светите апостоли Петър и Павел.
Амвонът и иконостасът на възрожденския храм „Св. Апостоли Петър и Павел“.
ХРАМ – ПАМЕТНИК „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
До 1946 г. е съществувал като църква към бившия Преславски манастир „Св.Св. Кирил и Методий“, който е бил разположен на територията на днешната местност „Борова гора“ в северната част на Вътрешния град на старата столица. Запазена до наши дни (в ляво на храм – паметника) е бившата Владишка къща в която е живял Варненски и Преслвски митрополит Йосиф. В дясно на днешния храм се намира сградата на стария археологически музей (база на БАН), където са се намирали монашеските килии на живеещите и служещите в манастира монаси.
Построяването на манастира „Св. Св. Кирил и Методий“ в Стария Преслав е свързано с 1000-годишния юбилей от успението на Св. Методий през 885 година, с покръстването на българите през 864 г., в последствие и с 1000 години от царуването на цар Симеон Велики. За осъществяването на идеята Четвъртото Обикновено Народно събрание през 1885 г. взема решение да се издигне храм-паметника. Строежът започнал в края на 1897 г., но бил завършен едва през 1918 година. Окончателно работите привършват през 1927 г., когато се навършили 1000 години от царуването на цар Симеон Велики. Храмът бил осветен от Варненския и Преславски митрополит Симеон.
Във връзка с тържественото отбелязване на 1100 години от провъзгласяването на Велики Преслав за столица на България, през 1993г. храмът е ремонтиран и обновен от Варненския и Преславски митрополит, след което е отслужена св. Литургия от Негово Светейшество Българския Патриарх Максим в съслужение на Негово Светейшество Румънския Патриарх Теоктист, представители на Вселенската, Руската, Сръбската Патриаршии и други местни църкви, както и Св. Синод на Българската православна църква.
Действащ храм. Предпочитано място за провеждане на ритуали – църковни бракосъчетания, кръщенета, водосвети и др.
Храм – паметник „Св. Св. Кирил и Методий“ – в НИАР „В. Преслав“ /Борова гора/.
ХРАМ „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ“
Храмът с близо 90-годишна история е красива и достолепна постройка, разположена на централния площад на съвременния град Велики Преслав. Основите на църквата са положени през 1908 г. По време на Балканската война (1912-1913г.) строежът е спрян. По-късно е подновен, но поради липса на средства се случва много бавно. Жителите на Преслав събират пари чрез коледуване, подписка, различни видове дарения. Включват се и околните села. Безплатно се извозва строителен материал, а много хора участват в строежа с доброволен труд. През 1930г. храмът е завършен, а през 1931г. е осветен от митрополит Йосиф. Богослужението в храма започва, а цялостното му изографисване е завършено през 1951г. от зографа Ростовцев. Много от иконите в храма са със сюжети от историята на Велики Преслав, от покръстването на българския народ от цар Борис І и пр. През 1952г. в храма е направен нов иконостас от дърворезба от колектив с ръководител проф. Кушлев. Средствата за него са набрани от вярващите преславци.
Действащ храм. Предпочитано място за провеждане на ритуали – църковни бракосъчетания, кръщенета, водосвети и др.
Православен храм „Св. Архангел Михаил“ – в центъра на гр. Велики Преслав.
МАНАСТИР „СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН“
Останките от средновековния, Патлейнски манастир „Св. Пантелеймон“ се намират в близост до град Велики Преслав. Манастирът е основан през ІХ в., а е разрушен през ХІ век. Запазените останки от манастира са открити при археологически разкопки в периода 1909-1914 година. Средновековният манастир представлява комплекс от кръстокуполна черква и жилищни и стопански сгради, оформени в три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен. В керамичните и стъкларските работилници на манастира са били създавани уникалните образци на църковното изкуство на преславската школа. Смята се, че в Патлейнския манастир са живели и творили учениците на Св. братя Кирил и Методий – Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславо-Охридски. Тук умира през 907 г. Св. княз Борис Покръстител, който се е замонашил след слизането си от престола. Откритата в Патлейна керамична икона на Св. Теодор Стратилат (Х в.) е едно отнай-забележителните произведения на българското изобразително изкуство от времето на Първата българска държава. От същото време IX – Х век са намерени керамични икони на Св. ап. Филип, Евангелист Марко, Разпятие, бронзова матрица на икона на благославящ Христос седнал на трон, над която е поместено изображение на Богомайката „Платитера“. Манастирът е обявен за паметник на културата.
Настоящият Патлейнски манастир „Св. Пантелеймон“ представлява внушителна над 70 годишна сграда. Той се явява наследник на Св. цар-Борисовия едноименен средновековен манастир в м. Патлейна, намиращ се недалеч (на около 6км.) от руините на старата царска обител. През 1940 г. Варненски и Преславски митрополит Йосиф замисля план за възстановяване на манастира. Включват се жители от цяла България, но след 1944 г. сградата е одържавена и начинанието му пропада. В тези времена новият манастир никога не е действал, не е изграждан и църковен храм към него. В периода 1944 – 1989 г. сградата е била ползвана за почивна станция на профсъюзите и за спортна база. След 1989 г. е деактувана от общината и не се използва. По-късно сградата става собственост на Варненско и Великопреславска света митрополия.
От 2011г. постройката започва да функционира като действащ мъжки български православен манастир, каквото е било първоначалното и предназначение. През същата година е подстриган първият монах – йеромонах Константин. Към манастира има действащ параклис и обособени стаи за нощувка. Редовно се водят богослужения, като след всяка служба към манастира се провежда и неделно училище.
Снимка от горе на Българския мъжки православен манастир „Св. Пантелеймон“.
Снимка от вътрешността на Православен манастир „Св. Пантелеймон“.
Иконостасът в параклиса „Св. Пантелеймон“.
ЗЛАТАРСКИ МАНАСТИР „СВ.СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ“
В близост до с. Златар /Община В. Преслав/, в землището на с. Ивански се намира и действащ женски манастир.
Златарският манастир „Св. Св. Петър и Павел“ е построен на мястото на стар манастир от римско или от времето на Първата българска държава. Той бива разрушен при падането на България под Османско владичество. През 1937 г. манастирът е възстановен с помощта на местното население. През 1993 г. отново с помощта на местното население е изградена нова манастирска църква. Манастирът представлява комплекс от църква (строена през 1993 г.), жилищни, стопански сгради и новостроящ се манастирски комплекс. До изграждането на църквата в манастира е функционирал параклис.
Преди няколко години, повече от 10 икони в църквата на манастира са започнали да сълзят най-вероятно с благодатно миро. Част от тях са вградени в иконостаса, други са поставени върху двата аналоя пред него, трети са окачени по стените. Капчиците се забелязват по иконите с лика на Исус Христос, на Свети Петър и Павел, на Свети Йоан Кръстител, избили са по икона на Света Троица, забелязват се и по дървената икона с лика на Свети Николай Чудотворец, на Св. Цар Борис, има ги по иконата на Света Ксения Петербургска. Избили са дори по Евангелието, личат и по най-старата икона на Христос, която е от 1950 г.
Манастирът е на 4 км. от преславското село Златар. Посещаван е и заради извора – аязмо с вода, която се счита за целебна за очни проблеми, язви, екземи. Според хората обаче, водата е добра за всякакво изцеление, ако имаш вяра.
Православна църква към Златарски манастир „Св. Св. Петър и Павел“.
ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ „СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА“
Построен през 1862 г. с ферман от султан Абдул Меджид, с камък от Преславската крепост – като символ на националния дух и приемствеността между миналото величие и съвремието. През 2012 г., по повод 150-годишнината му, черквата е възстановена и отново осветена, а в тихия и двор е построен малък, но богат на съдържание музей.
Най-голямата историческа и културна забележителност на село Осмар са Осмарските скални манастири от XII-XIV в. Комплексът от скални черкви, килии и гробници е разположен във варовиковите скали и пещери, на 4 км северно от селото в Осмаркия боаз. Тези християнски обители престанали да функционират след падането на България под османско робство (края на XIV в.).
Писмени сведения за селото, под името Усмар, има в турските данъчни регистри от 1573 г.. През османския период селището се разраства като успява да съхрани българския си облик и дух. За това свидетелстват, основаното още през 1860 г. основно училище, а също така и красивата каменна черква „Св. Св. Константин и Елена“.
Православен храм „Св. Св. Константин и Елена“ – в с. Осмар /Община В. Преслав/.
Възрожденска църква „Св. Параскева“ (Петка)
Преди днешния храм в село Драгоево е имало малка черквица, строена около 1840 г. и носеща името „Св. Троица”. При опожаряването на Драгоево през 1826 г. е опожарена и църквата.
През 1870 г. драгоевци решават да си построят нова църква. Нарастването на населението в селото и решаването на църковния въпрос в Цариград изглежда дава допълнителен стимул за построяването й. По начало сградата на храма е трябвало да бъде вкопана в земята, както е било наредено по турските закони. Но драгоевци започнали да я строят и не се вслушали в нареждането на Дануш бей, който им дал разрешение от турската власт „берат” за построяването й. Църквата е построена през 1871 г. от търновски майстори-зидари с главен майстор Драгошин, чието име било издълбано върху престолния камък.
Една част от иконите върху иконостаса са рисувани от шуменските иконописци Христо Беделев и Никола Василев. Други са пренесени от старата църква. Дърворезбата по иконостаса е между най-богатите образци, запазени в района, изработен е от тревненски майстори.
На 14 октомври 1871 г. Петковден, църквата бива осветена и приема първите си богомолци. Този ден става традиционният празник на селото или, с други думи Драгоевският събор. Камбанарията е построена самостоятелно, през 1895 г., северно от черквата. На нея има надпис: „Съзидана с иждивението на Каро Г. Дойков из с. Драгоево, на 1-вий юлий 1895 г.”. При построяването на камбанарията Каро Дойков дава 1 000 (хиляда) гроша за тази цел. Камбаната е закупена от дядо Станю Чапкънов, който отива чак в Русе със своите коне и каруца да докара камбаната.
