Административният център на общината – гр. Велики Преслав, е основан преди повече от 1110 години като град крепост. През 893 г. е провъзгласен за столица на българската държава.Тук се намирали Дворецът на владетелите, Дворецът на епископа, а впоследствие – на Патриарха.
Преслав е средище на духовен и книжовен живот, свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите.Днес останките на многобройните църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци могат да се разгледат в Националния историко-археологически резерват Велики Преслав, а шедьоврите на древните майстори – рисувана керамика, печати, накити, оръжия и др. – в Археологическия музей.
СРЕДНОВЕКОВНАТА СТОЛИЦА ПРЕСЛАВ
„Когато някой обикновен и беден човек и при това чужденец, идвайки отдалеч, стигне до портите на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли да го пуснат. И като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и целите изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено красиво с камък и дърво и различни краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен сламените колиби. И той ще се учудва и ще изглежда, че сякаш си е изгубил ума…“
Из “Шестоднев“ на Йоан Екзарх -Х в.
Това описание на част старата българска столица Преслав от съвременника и Йоан Екзарх най-точно показва великолепието на града в годините на могъществото на Българската държава при цар Симеон. Тогава, когато “Симеон…създаде велики градове по морето, и великият град ПРЕСЛАВ той създаде, и там, в него прие царството… и ПРЕСЛАВ ГРАД той гради и създаде в 28 години…”.
Преслав става втората столица на Първото българско царство в 893 г. Година предшествана от бурни събития- войни, покръстването на българите от Борис І, реакцията на болярите и опита за реставрация на езичеството от Владимир- Расате наследника на Борис І.Окончателно късайки с езичеството Преславският събор провъзгласява българския език за официален в богослужението, нова столица Преслав и високообразованият Симеон за български княз. Така година след година на мястото на съществувалия още от времето на хановете Крум и Омуртаг военен лагер- аул израства българската столица. Разположена на приблизително 3,5 км2., оградена на запад от хълма “ Зъбуите”, вписана на юг до Преславска и Драгоевска планина, на изток от поречието на р. Тича / Камчия / и на север до южните части на сегашния град. Като столица на силна и могъща държава градът е опасан от високи крепостни стени, които ограждали територии условно наречени Външен и Вътрешен град с височина не по-малко от 10 м. Археологическите проучвания на терена успоредно и в близост до южната стена на вътрешния град разкриха и трета стена, която вероятно е подсилвала отбраната на цитаделата през различните периоди на съществуването на града. В четирите си посоки стените завършват с кръгли кули, а портите от север, юг и изток са се издигали във височина на почти 14 -15 м. с масивни почти квадратни кули, затварящи тунел с двойна дървена и спускащи се две железни врати. Тази мощна укрепителна система е добре охранявана от силен за времето си военен гарнизон разположен отвътре в непосредствена близост до крепостната стена. Вътрешната крепостна стена огражда представителните светски и църковни сгради- жилищната и тронната палата на дворцовия комплекс и с пряка връзка на с дворцовия манастир на северозапад, с владетелската базилика, патриаршеският комплекс, административната сграда, красивият южен площад с казармите, водното огледало /фиала/, църквата, болярското имение на югозапад. Всичките тези сгради и комплекси, свързани с добре поддържани улици и площади, водоснабдени с невероятна и от днешна гледна точка канализация за питейна и отходна вода. И нещо рядко срещано в тогавашния средновековен свят- бани с басейни отоплявани с топъл въздух по специални тунели и керамични тръби /хипокаустово отопление/. А в затвореното пространство между вътрешната и външната крепостна стена от север, юг и изток издигат множество жилища, болярски имения, манастири и църкви станали последен дом на известни и почитани боляри, духовници и държавници или просто на обикновени хора. Сред тях като невероятен бисер току над самата река блести Кръглата / златна/ църква- “…на устието на Тича, гдето е съградена светата и честна златна нова черква…” от българският княз на име Симеон около 907 г. Под кръглия и наос и дванадесетте белокаменни колони пред нишите, в малкия, красив атрий /двор/ пред дълбокия кладенец и пред “окото на бога” вероятно българските царе и управляващи фамилии са вземали важни решения за съдбата на българската държава. Или вперили поглед от кръглия амвон нагоре изпращали молитви за балагоденствие и сила.
Воювайки непрекъснато с Византия и други народи преславските царе и най-вече Симеон непрекъснато черпели опит от техните достижения не само в строителството, но и в писмеността, науката, културата, игрите и забавленията, ревностно поддържат християнството. ” Златният век” на България дава в изобилие шедьоври на архитектурата, каменната пластика, ювелирното изкуство, инкрустациите, мозайките дърворезбата… А керамичната иконопис с живия си рисунък остава ненадмината. Десетки години в столицата Преслав идват дипломати, лични пратеници на императорите, търговски представители, хора на изкуството, висши духовници. Всеки един от тях засвидетелствува уважението, а и респекта на своята страна.Така столицата Преслав стъпка по стъпка израства и достойно съперничи на Константинопол- столицата на хилядолетната империя Византия.
И както често се случва в историята след годините на разцвет идват и съдбоносни години. Такива за Преслав и България са 969-971 год. Крепостта е превзета от киевският княз Светослав в 969 г., а в 971 година император Йоан Цимисхий налага своята власт над нея и България. Наследникът на цар Петър и внук на цар Симеон – Борис ІІ, заедно с брат си Роман и “ съкровищата на българите” са отведени и отнесени във Византия.” Знаците на царската власт- тиара, обвита с пурпур и извезана със злато и бисери, багреница и червени обувки” стават трофеи. Преслав вече е Йоанопол. Така столицата от крепост с дебели стени, увенчани със зъбери, постепенно се превръща в “добре населен град от средна величина”според арабският географ Идриси. Успешното въстание на братята Асен и Петър срещу Византия през 1185-1187 г., като че ли за кратко възвръща величието на старата столица. По-големият брат Петър се заселва и заживява в Преслав. Няколко века по-късно в 1388 г. турците превземат и разрушават града. “ Ески Стамбул” както го наричат те остава увековечен по картите, пътеписте и хрониките на географи и пътешественици.
“ Не знам как да Ви разкажа това, само вашите собствени очи биха могли да Ви опишат тази красота” – завършва Йоан Екзарх. Красота потънала в мрака на късното средновековие.
ЗЛАТЕН ВЕК НА БЪЛГАРИЯ ІХ-Х в.
Един кратък за мащабите на историята период от време. Но период начертал столетия напред културното развитие на България. Период на утвръждаване на българската и славянска цивилизация.” Векът” на Симеон. И някак лесно, но бързо надскочил пределите на Българската държава и развитието на Европа още тогава. Десетки нови манастири, работилници за белоглинена керамика, пещи, скриптории с усърдни монаси и не само. Архитекти, строители, дърводелци и резбари. Навсякъде в столицата израстват сгради , храмове, украсяват се със скулптури, мозайки, сребро, злато и стъкло, мраморни колони, фризове, лъвове и орли… И нови по дух хора – изтънчена аристокрация и болярки с вкус и око за красивото. И разбира се Симеон” като нов Птоломей събрал всички божествени книги, с които палатите свои изпълнил”/анонимна “Похвала за цар Симеон “ – Х в/. Който може чете и се чуди на “Шестоднев “ на Екзах, на трактата “, За буквите” на Ч.Храбър, “ Беседата против богомилите “ на презвитер Козма, приписките на Тудор Доксов, похвалните жития и анонимната летопис. Редят се и превеждат мисли от древногръцката литература, астрономия и история, философски трактати, “човърка” се човешкото тяло. Пише се на нашият си език и с кирилски букви.
Преславската Кръгла/ златна/ църква
Археологическата и историческа наука идентифицира Златния храм от приписката на Тудор Доксов с Кръглата църква, построена върху висока изкуствена тераса на 200 м. южно от владетелските дворци и в близост до мястото, където р. Тича (дн. Камчия) излиза от Върбишки пролом.
Кръглата църква има свое оригинално архитектурно решение и богата вътрешна и външна украса. Тя има кръгъл наос/ официалното място да останеш сам с Бога/ , с разчленен от екседри/ ниши / стени и централно разположен амвон, двуетажен притвор/ предверие/, с две кули и две помещения от северната и южната страна, а на запад – открит атриум /двор/ с кладенец в средата. По мазилката на стените й са се запазили рисунки и глаголически и кирилски надписи – графити, които са едни от най-ранните паметници на Старобългарската писменост. Южно и източно от храма се е разгръщал манастирски комплекс, в който са съществували ателиета за рисувана керамика и разноцветни мозайки.
Архитектурната идея за Кръглата църква не е възникнала в Преслав. Тя е материализирана още в късно римската и ранновизантийска храмова архитектура. Изящната пластична украса и цялостна декоративна система на Кръглата църква намира близки паралели с някои Константинополски църкви от X век. Това свидетелства за широките познания и възможности на българските архитекти и майстори, създали този забележителен храм.
Строена по поръка на цар Симеон, Кръглата (Златна) църква и манастирът около нея се превърнали в един от центровете на книжовната и художествена култура на столицата Преслав и християнска България.
МАНАСТИР “ Св. Пантелеймон”
Манастирът „Св. Пантелеймон“ в м. Патлейна е на 6 км южно стария град в зелена и рядко красива местност. Името й е производно от това на манастира, който се намира в началото на планината. Открит от неуморния ентусиаст Йордан Господинов. Пътят за там се отделя при Омуртаговия мост, вляво от шосето за Върбица. Манастирът „Св. Панталеймон“ е бил основан през IХ в. и разрушен през ХI в. До днес са запазени само руини, от които може да се предположи, че някога църквата е била богата и цялата изрисувана. Археологическите разкопки, проведени през периода 1909-1914 г. и които се провеждат днес, установяват комплекс от кръстокуполна църква, жилищни и стопански сгради, като са оформени три двора – молитвен, жилищен и стопански. Изследователи твърдят, че този манастир е бил важно книжовно средище още от времето на Първата българска държава. В него учениците на св. св. Кирил и Методий създали тук Преславската книжовна школа. В „Св. Пантелеймон“ се замонашил починал на 2 май 907 г. княз Борис I. При разкопките в манастира е открита рисуваната, керамична икона на св. Теодор Стратилат от Х в. Тя е сред най-забележителните произведения на българското изобразително изкуство от онова време.
ВЛАДЕТЕЛИ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО УПРАВЛЯВАЛИ В ПЛИСКА
- хан Аспарух (680 – 700), български владетел
- хан Тервел (700 – 721), български владетел
- хан Кормесий (721 – 738), български владетел
- хан Севар (738 – 753), български владетел
- хан Кормисош (753 – 756), български владетел
- хан Винех (756 – 760), български владетел
- хан Телец,(762-765), български владетел
- хан Савин (765 – 766), български владетел
- хан Умор,(766), български владетел
- хан Токту,766-767), български владетел
- хан Паган (767 – 768), български владетел
- хан Телериг (768 – 777), български владетел
- хан Кардам (777 – 802), български владетел
- хан Омуртаг (814 – 831), български владетел
- хан Маламир (831 – 836), български владетел
- хан Пресиян (836 – 852), български владетел
- княз Борис І Михаил (852-889), български владетел
- княз Владимир (889-893), българскивладетел
КНЯЗЕ, ЦАРЕ, УПРАВИТЕЛИ, ПИСАТЕЛИ И ДУХОВНИЦИ СВЪРЗАНИ С ПРЕСЛАВ
- княз Борис І Михаил, български владетел, управлявал в Плиска, замонашил се и починал в Преслав на 2 май 907 г.
- цар Симеон I (893–927), управлявал в Преслав
- цар Петър I (927–969), управлявал в Преслав
- цар Борис II (969–971), управлявал в Преслав
- цар Роман (978–991), брат на цар Борис І
- Чергубиля Мостич – трети по ранг при царете Симеон и Петър, умира и е погребан в Преслав
- Наум Преславски, български светец и книжовник
- Константин Преславски, български духовник и писател
- Черноризец Храбър, български духовник и писател
- Йоан Екзарх, български духовник и писател
- Тудор Дуксов, български духовник и писател
Възход и падение
Важни за българската държава събития бележи 893 година. Проведеният тогава Преславски събор утвърждава християнството и старобългарския като официални религия и език на младата българска държава. Съборът отделя българската църква от подчинеността й спрямо византийската, дава мощен тласък на просветните движения, издига за княз на българите Симеон I и премества столицата от Плиска в Преслав. Надпис на древна каменна колона свидетелства за това, че градът е бил създаден от хан Омуртаг, но истинския си разцвет получил по времето на Симеон Велики.
Докато по планировката и разположението си Плиска всъщност представлявала военен стан, Велики Преслав бил замислен и строен като типичен средновековен град. Внушителните му руини заемат площ от 3,5 кв.км. Строителите на Преслав изградили за първи път в Европа две концентрични защитни крепостни стени. И до днес ясно личат очертанията на части от крепостния зид, кръглата източна кула, северна и южна порти, дворецът и прилежащите му постройки. Останките на голямата тронна зала и помещенията за обслужване на царете също говорят за изключително великолепие и разкош.
Кръглата (Златна) църква предизвиквала възхищение и изумление у всеки. Позлатеният й купол бил пищно декориран отвътре с фантастична мозайка на златен фон. Планът на църквата впечатлява и до днес с великолепната окръжност на основите си. Тя била построена на хълм извън градските стени, за да могат гражданите да й се любуват от разстояние.
Велики Преслав е останал навеки свързан с разцвета на средновековната българска култура, с нейния Златен век. Тук е създадена Преславската книжовна школа, повлияла на цялостното културно развитие на източна Европа. В онези години България е била фактор, с който са се съобразявали всички европейски владетели, варварските племена, Византия… За богатствата и великолепието на града свидетелства преславското съкровище, състоящо се от 150 великолепни предмета.
Упадъкът на Преслав започва по време на втората българска държава, когато столица вече е Търново.
Недалеко от Преслав, край Патлейна, е открита и уникалната керамична икона на Св. Теодор Стратилат – X век, състояща се от двадесет цветни плочки. С този шедьовър на средновековната живопис се слага и началото на хилядолетната традиция в българската иконопис.
Столицата на „Златния век“
След Плиска Преслав е бил втората столица на Първата българска държава, просъществувала от 893 до 969 г. Въпреки това кратко време в Преслав е осъществено доста мащабно строителство, създадено в условията на нечуван културен подем на нашата държава. Неслучайно целият този период е известен като „Златен век“.
Докато Плиска е в равнинна и монотонна местност, Преслав е в полите на планината. Главният град на царството бил преместен по на юг, близо до мястото, където р. Тича (Камчия) излиза от Герловския пролом. То осигурявало възможност за добра защита и оттук можели да се контролират близките старопланински проходи. Преслав е заемал огромна за средновековен град площ. Днес за пълната му обиколка един ден е недостатъчен.
Преди да тръгнете да скитате из него, ви съветвам да се отбиете в добре уредения музей и да разпитате подробно за бъдещите си разходки. Не разчитайте, че лесно ще се ориентирате по внушителната карта, която уж трябва да улеснява туристите, но е сложна и изисква сериозна геодезична подготовка. Освен това трябва да знаете, че по целия терен от няколко квадратни километра указателните табели и стрелки липсват или са съвсем оскъдни. Накрая, добре е да осигурите и някой от групата да знае немски или английски, защото това са езиците, на които се предлага отличната книга на археолога Тотю Тотев.
Музеят е просторен и светъл и в него можете да се запознаете с паметниците, намерени при разкопките в средновековния град, накитите от Преславското златно съкровище, великолепната карамична икона на св. Теодор Стратилат, рисуваната керамика и битовите предмети. За съжаление той единствен в целия комплекс е в относително добро състояние, докато останалата част е направо окаяна. Ще рече човек, че е някакво място с незначителна история, а не някогашна столица при това от един от най-цветущите периоди на страната ни.
Хан Омуртаг избрал Преслав за своя резиденция и укрепен лагер през 821 г., а по-късно цар Симеон Велики преместил тук престолния град на царството и го превърнал в най-величествения в цяла Югоизточна Европа. За неговото строителство някога, което траяло 28 години, научаваме подробности от Чаталарския надпис, издълбан на гръцки върху една колона, намерена в близкото с. Хан Крум. Днес тя се пази в Археологическия музей в София.
Останките от някогашната столица са на 26 км югозападно от Шумен и на 3 км от днешния град Велики Преслав. Първият, който се заел да изучава старините тук през 1897 г., бил проф. Васил Златарски.
Както Плиска, и Преслав се състоял от вътрешен и външен укрепен пояс, но при новия град те имали дебели каменни стени. Днес стената на Външния град, чиято площ била малко под 4 кв. км, не е запазена. На юг в него е най-забележителната постройка на Преслав – Кръглата или Златната Симеонова църква. Открита била през 1927 г. от учителя-археолог Йордан Господинов.
Храмът има изключително оригинално архитектурно решение на наоса с кръгла форма, при диаметър 11 м. Притворът й е бил правоъгълен, а в двата западни края имало по една цилиндрична кула. Западно от притвора се намирал почти квадратният двор – атрий. Имал е три входа, от които главният бил на запад. Близо до Златната църква се намира гробът на нейния откривател.
От стената на Вътрешния град се е запазила само малка част. Неговата площ е 200 декара. Разкопани са две порти в стената – северната, която вероятно е главната, и южната. Разкопал ги е археологът Карел Шкорпил. Най-значителната сграда във Вътрешния град е Тронната зала и жилището на владетеля. На запад от Тронната зала се е намира другата дворцова постройка.
Когато пресечете площада, източно от банята пред вас се разкрива масивна постройка, която е наречена условно Административната сграда. В продължение на няколко археологически лета там учените откриха над 500 оловни печата – най-богатата колекция в целия свят.
През 969 година Велики Преслав бил завоюван от киевския княз Светослав. След отхвърлянето на византийското робство градът по традиция е избран за столица. В нея царувал за кратко братът на цар Асен – Петър. През 1388 година градът бил завоюван и разрушен от турците. Според турски документи тогава тук селището носело името Стар Истанбул. Това име останало до Освобождението, след което градът бил преименуван на Преслав. Чак през 1993 година новият град си върна името Велики Преслав.
Манастирът „Св. Пантелеймон“ в Патлейна е на 6 км южно от Велики Преслав в зелена и рядко красива местност. Името й е производно от това на манастира, който се намира в началото на планината и също е бил открит от неуморния ентусиаст Йордан Господинов. Пътят за там се отделя при Омуртаговият мост, вляво от шосето за Върбица. Всъщност за Омуртаговия мост само се знае, но досега не е намерен. Този е наречен така без особено основание. Предполага се, че истинският е бил на мястото, където е открит Чаталарският надпис. Манастирът „Св. Панталеймон“ е бил основан през IХ в. и разрушен през ХI в. До днес са запазени само руини, от които може да се предположи, че някога църквата е била богата и цялата изрисувана. Археологическите разкопки, проведени през периода 1909-1914 г. установяват комплекс от кръстокуполна черква, жилищни и стопански сгради, като са оформени три двора – молитвен, жилищен и стопански. Изследователи твърдят, че този манастир е бил важно книжовно средище още от времето на Първата българска държава. В него учениците на св. св. Кирил и Методий създали тук Преславската книжовна школа. В „Св. Пантелеймон“ се замонашил и умрял през 907 г. княз Борис I. Вероятно негова е вкопаната в земята Гробница с шестте гроба. При разкопките в манастира открили мозаечната икона на св. Теодор Стратилат от Х в. Тя е сред най-забележителните произведения на българското изобразително изкуство от онова време.